Рекламите -
огледало на болежките в обществото
„И
в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века”. Така пише Дядо
Вазов в „Епопеята”. „Година подир година народът озверява, превърта си полека”,
пък можем да довършим днес. Бавно, но сигурно, се превръщаме в злия брат-близнак
на Мунчо. Откачен, с безумен поглед, но пък зъл и за сметка на това страхлив.
Защото Вазовият Мунчо единствен посмя да се опълчи на тирана. Съвременният
обаче може да размаха юмрук само на собственото си отражение в огледалото, а в
пъзливостта си-най-много да навреди на комшията. Ей така, от злоба, завист или
просто-от любов към спорта. Новият Мунчо с възхита гледа силиконовите джуки,
цици и други послания на естетичната хирургия. Най-мрази политиците, но пък не
изпуска възможност да отърка себе си о някой голям задник, просъществувал с
благословията на дадена партия. По възможност дори жадува да бъде на негово
място. Съвременният Мунчо може да понесе всичко на гърба и седалището си, стига
това да е в негов интерес. Той никога няма да се оплаче, щото може да загуби и
малкото, което има. Виж, ако е необходимо да бъде страшен, то той бил поднесъл
хилавия си юмрук във всяка муцуна, от която нищо в бъдещето му не зависи, но
пък с тези си действия ще декларира себе си. Не му пука, че ще бъде наречен
„чеп за зеле”, „дебил” или пък някаква друга разновидност на „грешките в
природата”. Но, ха си му паркирал на мястото… Мунчова му работа.
R2SiO-смесен
органично-неорганичен полимерен материал (формулата на силикона), фалшив салам,
менте домати, сирене и кашкавал, месо с менделеевите открития, бензин с
примеси, чукундури политици, измислени певици, плейшматки и к`во ли още не
тотално накохезионено и по нашенски измунчавяло. Това е действителността ни.
Силиконови
мозъци в буркани от туршия.
Облъчвани
в светлото европейско бъдеще, но и по азиатски гнясани. Всичко спомага за
всеобщото усещане за ненормалност. Образование в колапс, здравеопазване-в
дълбока кома, сигурност-олицетворение на лична преторианска гвардия на властта
или с други думи „само кажете срещу кой”, съдебна система а ла „кокошката,
прошката и милионите”, медии-свинска класика с много излишна мръвка и т.н.
Колко му е да превърнеш в една такава обстановка едни нормални хора в злите
Мунчовци (подчертавам злите, защото оригиналът е положителен герой и
олицетворение на немия протест на цял един народ)? Когато подобен пък се види с
малко повече пари и власт, то става… мозък пане. И няма сила за промяна.
Протестите са прее*ана работа. 100 ще вдигнат едни плакати, от другата страна
100 други ще вият на умряло срещу тях. Взаимно ще се обвиняват кой е платен. А
едни други ще се забавляват и ще викат срещу телевизорите „Да ви е*а на
всичките по нещо”.
„Умните,
красивите, смелите” като собствено светоусещане
Употребата
на псувни и нарастването й в чисто количествени измерения може да се тълкува
като ясна диагноза за болежките на обществото. Когато те са и на различни
езици, то качеството на филологическите познания или е на друго ниво спрямо
останалите държави, или просто всеки е с диагноза в страната…
Ето пример:
„А*ана
ко*ум, си*иджан полис”(Да ти е*а пу*ката, да ти е*а полицая). С тези думи двама
мъже от Кърджали се нахвърлят с юмруци върху служител на реда, отзовал се на
сигнал за скандал пред заведение в центъра на Кърджали.
В
5 часа сутринта двамцата прекаляват с изпитите питиета в местен бар, излизат
навън и започват да трошат бутилки. На място пристига полицейски патрул, а
агресията на безработните нашенци, но вече със стаж в чужбина, се насочва към
органите на реда. На метри от паметника на Васил Левски хулиганите започват да
нанасят удари с юмруци в гърдите на един от униформените служители, псувайки го
на различни езици. Двамата младши инспектори успяват да се справят с
нападателите и да им щракнат белезниците. Следва условна присъда и кратка почивка
от гурбета.
„Свидетели
сме на всевъзможни изпълнения по нощите. Нашите младежи са като изтървани. Явно
нощният живот, посещенията на клубове и дискотеки, консумацията на качествен
алкохол в Германия, Белгия и Холандия са трудно достижими за нашенците. Често
алкохолният туризъм в родния край завърша с арест за тези младежи. Морето им
стига до коленете след 3-4 големи питиета и си позволяват всякакви хулиганщини
и простотии“. Изводът е на съдържатели на заведения в Родопите, навикнали на
изпълненията на родни младежи, на които преди години „дори гласовете им не
можеха да се чуят”.
Те
са продуктът на менте държавата на силикона.
Мечтите са
скрити в едно шарено картонче
В
едно шарено картонче, иначе казано „билетче от лотарията”, е заложена цялата
мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си
народопсихология. Той може да понесе всичко на плещите си, без дори да вдигне
глава. Дори без звук. Защото можело „да стане и по-зле”. И в мълчаливото си
битие той чака. Какво? Поредният месия, спасител, който да го измъкне от
блатото на собственото му чувство за нищожност. Поради същата тази причина той
е готов да даде и последните си пари не за децата, не за дома, а за един блян,
в който голямото щастие пада от небесата под формата на огромен чек, а всички
останали му завиждат на зеещата, с около десет останали здрави зъба, безформена
усмивка. Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто
никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака.
Търка ли търка билетчета на късмета и е убеден, че като похарчи половината си
„имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не
съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.
Новини:
Всички лекари напускат болницата в град… Следва реклама: Това е новият милионер
в България, стругарят… Идва прогнозата за времето: Чака ни дъжд, обявени са
кодове… Пак реклама: А Пенка спечели 500 000 лева от… Щрак, прекъсване за
извънредни новини: Потоп, загинали и безследно изчезнали след чакания дъжд…
Следва веднага „извънредна” реклама: Кажи ни какво ще си купиш с 1 милион лева…
Вирусната
инфекция за сиромасите, която струва от 3 до 20 лева. Мълчанието е гарантирано.
Беззъбият народ търка билетчета, дорде изличи и собствената си надежда.
От какво имаме
нужда? Болежките, отразени в рекламите
„Под
реклама обикновено се разбира разпространявана под различна форма и средства
привлекателна информация за продукт, услуга и т.н., която е предназначена за
определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса
им към тези продукти или услуги, така че те да могат пазарно да се реализират”,
е кратката дефиниция за реклама. Ако най-масовите маркетингови „изкушения”
могат да обрисуват състоянието на обществото ни, то картинката е следната:
билетчета, кредити, бира и сърбежи в интимната област. Слети в едно те създават
уродливата форма на едни беззъби „милионери”, пияни, задлъжнели, сексуални
комплексари. Защо, ами така…
***
България
се прости със съвременния светец дядо Добри. 103 години живя, докато отделя от
залъка си, за да помага на нуждаещите се и да дарява на храмове. А по-бедни от
него нямаше. Дано само България не се сбогува и с последната си надежда.
Жельо
МИХОВ, 24rodopi.com
На
снимките:
Тупаници
на улицата заради „стойки и чупки” на пътя;
Послания
по паркове, без коментар
Така
сме най-добре, в най-любимата среда
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване