„Дженевиз“ алтъните на Чакмаклията още лежат под джамията в Ардино, наследниците му са купували хотели в Минерални бани

Къде са заровени алтъните на разбойниците, г-н Красин?

На този въпрос отговаря известният писател и експерт по темата „Разбойниците на Родопите“ Христо Красин. Бяхме предизвикани от негови изследвания върху съдбата на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия век. Писателят описва красиво техния живот и кончина, но не казва къде са заровени или скрити  парите им.

В част 1: Просячето от Дженевиз кьопрю и алтъните под Патмос

В част 2: Кулаксъз Мюмюн взел награда за взривяването на Кафалията, но казанът с алтъни на разбойника лежи край Горно Прахово

В част 3: Парите на Сетерелиите са в тараджици на дъното на езерцето край Устра

В част 4: Копук Саид е убит малко преди да вземе имането си от каптаж на стара чешма край Мишевско

В част 5: Бръснарят на Садък Ашков обезглавил главатаря си, за да вземе 20 000 лева от властта! Алтъните на бандата са в пещерата край Студената вода

В част 6: Помак Дикме „ловувал“ далеч от леговището си, парите на разбойника са заровени във воденицата на Мемиш Хасанов край Шумнатица

“Чакмаклията”от Башево, както наричалия страшния Мурад, е странна фигура из между разбойниците, станали популярни в първата четвърт на миналия век в Източните Родопи.

Майка му е от махала Търна или от село Търносливка, община Ардино, не е съвсем изяснено. Пушел е тютюн като сам си е свивал цигарите, а тях ги палел с чакмак от където идва и прозвището му Чакмаклията. Мнозина смятат, че прякорът идва от бурния му характер. Т. е., бързо избухвал, като искра от чакмак. И това в някаква степен е вярно, бил е с бурен характер, но съвременниците му са твърдели, че е бил  сравнително разумен човек. Бързо избухвал, но и бързо се укротявал.

Първите чужди пари, които намира,  са шепа златни „кики”, които открил случайно  в тунела под  крепостта Кривус

и които били сечени при цар Михаил-Асен в периода 1246-1256 година.

Ето какво пише хронистът Георги Акрополит: „При походът на юг веднага бяха възстановени всички български крепости в Ахридос. Върнаха се и българите от Устра, Перперикон, Кривус и град Ефраим“. Редица историци смятат, че град Ефраим е днешният Ардино и е бил разположен по реката на днешното селище,  която се влива в Арда малко след популярния Римски мост („джена кьопрюсю“).  Множеството гробища по долината на реката Ардинска говорят за интензивен живот в ранното средновековие.

Има данни за масов мор, епидемия от холера  която не е дала възможност на селището да се развие сградостроително. А днес, където е сегашната  джамия на града е имало голям византийски храм. Бил е съборен през 1640 година и на негово място е била построена първата  джамия. В султанските вакъфски фермани цялата долина, заедно с джамията,  е била записана като „Султан йери”. Джамията след това на няколко пъти е била основно ремонтирана и достроявана поради различни причини - пожари, наводнения, хайдушки нападения, както и голямото земетресение от 1730 година.

Младият и бъдещ Чакмаклия  пасял семейното овче стадо  по поречието на Арда, заобикаляща  крепоста Кривус. А в ниското, покрай речните брегове, ливадите били тучни. Баща му е бил конекрадец и често стадото се увеличавало и разнообразявало с хубави расови коне от района на Гюмюрджина. Синът се грижел и за тях, докато бащата успее да ги пласира из полетата на Ески Зааре (Стара Загора). Той там имал и свои  помощници, в района на днешното село Съдиево, които предварително осигурявали продажбата на конете.

На полицейските власти из Гюмюрджинско им е било трудно да повярват, че откраднати местни расови животни, главно от арабска порода, могат да се  отглеждат междинно някъде в пазвите на Родопа планина и от там след време да се появяват в Старозагорските полета. Всъщност, това е бил хитрият разбойнически маршрут за който дори и интелигентен следовател не би могъл да се досети. Ходи да им търсиш дирите из „Родопското море” от  сини хребети…

Чакмаклията обаче усвоява „бащините  пътища” и ги доразвива!

Намерените златни пари в Кривус му се услаждат и вместо да пасе и се грижи за добитък, решава че е по-лесно да  краде от Беломорието животни и да ги  продава из българските  равнини на север от Родопите.

Чакмаклията Мурад обаче… е и един от първите иманяри в района. Бандата, която организира е била малка, половин дузина, пет-шест човека, но ефективна. Почти редовно негови хора копаели край  стари кладенци, край кьошкьове и месчити, покрай килисета и джамии.

Впечатлителен е случаят с Ардинската джамия. Традиционно, ходжа или имам на Ардино в местната джамия е от махала Паслар, под върха Кара бурун. И най-странното е, че башевският разбойник е имал информация, че под основите на джамията в селището,  има византийско съкровище. Мюзеининът Ахмед ага правел ремонт на местната чешма - извор, която днес остава откъм сегашната сграда на Пощата и попада на някакви алтъни. Информацията стига до Чакмаклията, става ясно, че са намерени „дженевиз парасъ” и една късна вечер джамията вътре била прекопана. На две места били извадени съдове със златни византийски пари. Разбойникът наредил  изкопите,  където са били извадени бакърчетата със златни монети и накити да не се прикриват, а напротив, да останат открити и край тях да се хвърлят по няколко златни  монети. Така щяло да се знае, че парите са извадени и никой следващ да не копае. Този жест обаче бил изтълкуван обратно - че вътре в джамията има още „дженевиз алтънъ”, които не са изкарани. Един от последните ходжи, на почетна възраст, пред приятели и леко почерпен споделил, че има съмнение къде точно са останали последните жълтици.

Чакмакчията приел Амнистията през 1922 година, напуснал Башево,  Ардинско, продал бащината си къща и се заселил в днешните Хасковски минерални бани, които тогава тъкмо се разработвали. Наследниците му днес имат най-хубавите хотели и къщи в курорта. Това са парите на Башевският  разбойник, който разумно ги  вложил в  недвижими имоти. Твърде е вероятно да е останало нещо и в днешната Ардинска джамия, византийски християнски храм в миналото.

Интересно е да се разгледа джамията отвътре, човек може да види интересни орнаменти от византийската графична култура!”

(Следва)

24rodopi.com